След 116 години "Ад" на Данте заживя в съвременен превод на български
В чест на 700-годишнината от гибелта на Данте (навършена в края на 2021 г.), издателство „ Колибри “ подготви нов поетически превод на първата и най-издавана част от " Божествена комедия " - " Ад ", като така запълни една явна празнота в българската просвета. Най-ранният превод на творбата на български датира от 1906 година и е дело на Константин Величков. Макар езикът от началото на предишния век да звучи архаично и тук-там да е даже неясен, този първи превод със статут на книжовен монумент се издава и преиздава в продължение на повече от 100 години. След Константин Величков са правени и други опити - от Кирил Христов, Любен Любенов и Иван Иванов и други, само че въпреки и по-близки до съвременния четец, те не съумяват да изместят своя прославен предходник.
В лицето на поета Кирил Кадийски великият флорентинец най-накрая откри собствен актуален тълковник. Ролята на Кадийски като преводач е голяма за българската просвета. През годините е превеждал от френски Вийон, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Аполинер, Сандрар и други, от съветски Тютчев, Лермонтов, Бунин, Волошин, Аненски, Пастернак, Манделщам. Забележителни са неговите антологии на френската лирика IX – XXI век в два тома и на съветската лирика XI – XXI век. Плод на интереса му към класическата и актуалната италианска лирика са „ Антология на актуалната италианска лирика “, както и „ Сонети “ от Фанческо Петрарка, отличени с премия на Италианското министерство на културата.
Да предложи същинска лирика, в която да се потопиш, без да те спъва каквото и да било – това е упоритостта на този нов превод на „ Ад “. Кадийски следва истинския петостъпен ямб и терцините, възпроизвежда структурата, създадена от Данте, която е същинският мотор на повествованието. Новата поетическа версия съблюдава ритъма и така наречен „ тройна рима “ (terza rima) на оригинала.
Заради всичко това преводът, излязъл през лятото, преди дни бе почетен от Съюза на преводачите в България със " Специална премия за извънредно високи достижения в региона на превода на художествена литература (поезия). Ежегодните оценки бяха връчени в Деня на преводача в Аулата на Софийския университет. СПБ оцени " Ад " в превода на Кадийски като " значимо поетическо достижение, събитие в нашия културен живот, което евентуално занапред ще се проучва и обговаря ".
По думите на Владимир Атанасов това е " превод, конгениален с преводите на Шекспир от Валери Петров ". Доц. Младен Влашки дефинира метода на Кадийски към текста като " блян да съобщи неуловимото, тайнственото, поетическото естество на Дантевата лирика, без да затваря прочита единствено за готови читатели, а да го отвори към вълненията и прекарванията на актуалните българи. Не единствено тъй като има важен опит в този метод, а тъй като неговият опит постоянно е следвал, осъзнато или не, Гьотевата формула: главно подвеждане на превеждащия е да се придържа към инцидентното положение на личния език, вместо посредством непознатия език мощно да го раздвижи. "
В лицето на поета Кирил Кадийски великият флорентинец най-накрая откри собствен актуален тълковник. Ролята на Кадийски като преводач е голяма за българската просвета. През годините е превеждал от френски Вийон, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Аполинер, Сандрар и други, от съветски Тютчев, Лермонтов, Бунин, Волошин, Аненски, Пастернак, Манделщам. Забележителни са неговите антологии на френската лирика IX – XXI век в два тома и на съветската лирика XI – XXI век. Плод на интереса му към класическата и актуалната италианска лирика са „ Антология на актуалната италианска лирика “, както и „ Сонети “ от Фанческо Петрарка, отличени с премия на Италианското министерство на културата.
Да предложи същинска лирика, в която да се потопиш, без да те спъва каквото и да било – това е упоритостта на този нов превод на „ Ад “. Кадийски следва истинския петостъпен ямб и терцините, възпроизвежда структурата, създадена от Данте, която е същинският мотор на повествованието. Новата поетическа версия съблюдава ритъма и така наречен „ тройна рима “ (terza rima) на оригинала.
Заради всичко това преводът, излязъл през лятото, преди дни бе почетен от Съюза на преводачите в България със " Специална премия за извънредно високи достижения в региона на превода на художествена литература (поезия). Ежегодните оценки бяха връчени в Деня на преводача в Аулата на Софийския университет. СПБ оцени " Ад " в превода на Кадийски като " значимо поетическо достижение, събитие в нашия културен живот, което евентуално занапред ще се проучва и обговаря ".
По думите на Владимир Атанасов това е " превод, конгениален с преводите на Шекспир от Валери Петров ". Доц. Младен Влашки дефинира метода на Кадийски към текста като " блян да съобщи неуловимото, тайнственото, поетическото естество на Дантевата лирика, без да затваря прочита единствено за готови читатели, а да го отвори към вълненията и прекарванията на актуалните българи. Не единствено тъй като има важен опит в този метод, а тъй като неговият опит постоянно е следвал, осъзнато или не, Гьотевата формула: главно подвеждане на превеждащия е да се придържа към инцидентното положение на личния език, вместо посредством непознатия език мощно да го раздвижи. "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ